“Кърмените бебета са по-малко поддатливи на чревни инфекции – едва 18% от кърмените бебета имат гастроинтестинални проблеми.”
“Бебета, които не са кърмени или са на смесено хранене, са по-поддатливи на чревни инфекции – над 33% от тях имат гастроинтестинални проблеми.”
Кое от двете изказвания ви звучи по-стряскащо? Кое от двете би ви подтикнало да кърмите бъдещото си бебе или да не се отказвате да кърмите новороденото си, ако срещате някакви проблеми? Двете изречения са взети от едно и също проучване. Казват едно и също нещо: кърмените бебета имат по-малко проблеми с гастроинтестиналните инфекции, некърмените имат повече проблеми. Всичко опира до това, как именно е казан въпросният факт.
“Кърменето намалява риска на гърдата при майката с 25%.”
“Майките, които не кърмят, са с 25% по-застрашени от рак на гърдата.”
Отново, едно и също нещо, казано по два различни начина. И въпреки това, посланието, което носят, е различно. Лично аз много повече бих се впечатлила от второто изказване – казва ми какви са реалните рискове, които застрашават здравето ми, а не евентуалните ползи. Когато говорим за кърмене, сме свикнали да изтъкваме предимствата. “Кърменето е по-лесно и бързо.” Нека да обърнем изречението и да видим какво ще се получи: “Храненето с шише е по-трудно и времеемко.” Звучи и се възприема съвсем различно, нали?
“1/4 от семействата залагат на здравословни храни.”
“Три от четири домакинства се хранят нездравословно.”
(това си го измислих – но мисля, че добре илюстрира мисълта ми.)
Много важно може да е това, как именно човек поднася една и съща информация. Толкова много сме свикнали да чуваме за предимства, кое е по-добро, кое е по-полезно… същите тези неща, казани по обратния начин – кое е с по-големи недостатъци, кое е по-лошо, кое е по-вредно – може да ни позволи да погледнем на въпроса по много различен начин.
Вероятно точно заради това през 2006-та the Department of Health and Human Services в САЩ пуска нова кампания, насърчаваща кърменето, по телевизия, печат и радио. Кампанията е меко казано шокираща и става обект на ожесточени дебати още преди официалния си старт. По телевизията текат два клипа, единия показващ бременни жени, участващи в състезание по търкаляне на дънер по вода, другият с жена в напреднала бременност, яздеща механичен бик. Главното послание на рекламите е “кърмете изключително* през първите шест месеца” и “не бихте поели рискове преди раждането на бебето си, защо да го правите по-късно?”
Не знам какви ползи е донесла тази кампания. Лично на мен ми идва по-брутална и ненужно силна (да, дори на мен, лактивистката!). Вероятно има нужда от подобни стряскащи кампании в САЩ, където около 70% от майките започват да кърмят след раждането – иначе казано, 30 на 100 изобщо не започват да кърмят (сравнено с 98 на 100 родилки в България, които започват да кърмят в болницата), като 6 месеца по-късно кърмят 42.1 процента (само 12.1 от тях кърмят изключително) – по този показател ни водят, впрочем, тук на 6-месечна възраст на бебето кърмят едва около 36-40% от майките, в повечето случаи става дума само за частичен прием на майчино мляко.
На 2-ри септември в медиите се появи новина, че 94% от болниците в САЩ признават, че дават на родилките безплатни мостри с адаптирано мляко. По-смесено послание от това – здраве му кажи. ‘Кърменето е чудесно, вземи това пликче с адаптирано мляко за всеки случай.’ Нещо подобно се случва и у нас: всички кимат в унисон колко прекрасно е кърменето и въпреки това в над 95% от родилните домове на родилките под една или друга форма им се предлага да дохранват бебето (ако изобщо ги питат за съгласието им). ‘Кърмиш ли? Браво. Искаш ли добавка?’ Ако майката не е действително уверена в себе си и това, което прави (а повечето от нас не са, особено с първо дете), ще й е много трудно да не се поддаде на такъв явен или прикрит натиск.
По повод тазгодишната и предни кампании за Световната седмица на кърменето у нас често се чуват мнения, че кампанията била обидна за майки, които по една или друга причина не кърмят и им внушава чувство за вина. Защо? Защото по медии, а и навсякъде другаде се казва, че “кърмата е най-добрата храна за вашето бебе.” Е, не знам дали това ще е новина за някого – но майчиното мляко наистина е най-доброто за вашето бебе. Пише го и на кутиите с адаптирано мляко: “Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе.” Чудно, дали продажбите им щяха да са толкова високи, ако изречението беше формулирано по обратния начин:
“Адаптираното мляко не е най-добрата храна за вашето бебе”…
*изключително кърмене: бебето е само на кърма, без прием на вода, сок и каквито и да е други храни.
Още по темата:
Внимавай какво говориш! от Даян Уайсингър
Проценти на кърменето в България
Избор ли е кърменето? от Хедра
За правото на майчино мляко от Василена
Царството на Бу 
“Кърменето намалява риска на гърдата при майката с 25%.”
“Майките, които не кърмят, са с 25% по-застрашени от рак на гърдата.”
Математиката зад това е малко по-различна всъщност – има го обяснено в статията на Даян Уайсингър 🙂 Ако кърменето намалява риска с 25%, тогава некърмилите имат 33% повишение на риска, а не само 25% 🙂
Не че мога да възпроизведа сметките – математиката не ми е силната страна и точно такива сметки ме карат да се отнасям още по-подозрително към нея 🙂
Не, че ще го кажа по-добре, но хайде опит:).
Тези 33% се получават, понеже 25 е 1/3 от 75, спрямо което сега се правят сметките (а не както преди при 100, където 25 е 1/4), защото вече страндартът е да кърмиш, нъл тъй:)
Не много сполучлив опит:))
Всъщност точно по тази причина обикновено пропускам статистическите данни. Статистиката, независимо, че борави с факти, може да се нагажда и интерпретира по удобен за ползващия я начин. Ето защо, аз например, бих кърмила, ако имам убеждение, че правя нещо хубаво за бебето. Но ако е възможно без статистика, моля. 🙂
Ииий, де 🙂 подробни сте. Математиката на Уайсингър я знам (статията й е линкната в края, нали) и това за математиката и процентите е така. Умишлено сложих една и съща цифра – заради различното въздействие.
На всеки час една пералня в България се поврежда! Купете Калгонит, за да не предаде Богу дух и вашата!
Страховито. А за хилядите перални, които всеки ден перат без Калгонит и не се повреждат – нито дума!
Надписите по кутиите с АМ са като тези по кутиите с цигари – има ги, ама който е решил да пуши хич не се впечатлява, независимо с колко големи букви са написани. Ако майката е решила да не кърми, това че АМ не е най-добрата храна за бебето й, няма да я стресне. Нейната логика е, че все пак е храна. Ако пък майката не може да кърми, но иска… ех, направо се впечатлих от онези щатски приспособления с миниатюрни тръбички, които се ползват от осиновителки, за да кърмят все пак!
„приспособления с миниатюрни тръбички, които се ползват от осиновителки, за да кърмят все пак“…. Е, това не е ли прекалено ?
Флор, зависи 🙂 Такова приспособление (Lact-Aid) обичайно служи за дохранване така, че бебето хем да поема адаптирано мляко или донорска кърма, хем да се научи да суче от гърда и да стимулира кърмата. Може да се ползва от майка с недостатъчно лактация или от майка-осиновителка. Не е лесно разрешение и не се прилага рутинно. Междувременно майката активно се изцежда, за да стимулира допълнително кърмата си. Идеята на Lact-Aid е бебето да се научи добре да суче, а млякото на майката да се стимулира. Обичайно не е предназначено за твърде дълга употреба. Стимулацията на кърмата по този начин + изцеждане може да е, а може и да не е успешна. Някои майки успяват да стимулират/увеличат достатъчно кърмата си, за да мине бебето изцяло на гърда; други я увеличават донякъде и хранят смесено; при трети не се получава и се отказват, но все пак имат известно време, прекарано със сучещо бебе, било то и с помощни средства, а за някои майки това е особено важно (особено при майки осиновителки, за някои от които фактът, че не са износили бебето, но са го кърмили, дори за малко и частично по този начин, може да им помогне да се сближат и по-лесно да се почувстват на място).
Мда, и аз това си мисля. За осиновените бебчета трябва да е много важно да могат да установят такъв контакт с осиновилата ги майка, какъвто предлага кърменето – кожа до кожа, усещанато за топлина, сърдечен ритъм, дишане… За всички бебенца е важно, но за тези вероятно още повече..
Наистина не знам как се е стигнало до положението да се убеждават хората в полезността и необходимостта да кърмят децата си,да пазят живота си и този на другите хора като не шофират пили,да не си изхвърлят боклука през прозореца и т.н – явно сме упорити в желанието си да се самоунищожим като вид. Всеки ден се сблъсквам с учудени погледи и въпроси (дори от личната ми гинеколожка) как кърмя дъщеря си още ,а тя все още е само на 7м.; как събирам с по-голямото си дете отпадъците хвърлени на детската площадка и пред блока;
И когато човек реши да обясни и да изтъкне негативите от невършенето на тези неща отсреща кимат незадоволително и отминават,защото на хората не им е приятно да слушат за нещо лошо.
Затова мисля че и ‘крайните ‘ кампании не биха имали голям успех,защото повечето хора си затварят очите и ушите за да си спестят може би мисленето,което ще последва след това.
Много ми хареса статията,както и другите по темата,но си мисля,че който е решил да не кърми-каквито и аргументи и факти да му предоставиш,няма да си промени решението!Говоря от собствен опит-моя приятелка беше едва ли не учудена,когато и казах,че ще кърмя,като се роди бебето.Сега се чуди,че ОЩЕ кърмя-бебо е почти на 8 месеца!Аргументите и са“Я какви чудесни адаптирани млека има,толкова деца са отгледани с тях-живи здрави,толкова лесно се приготвят,освен това и бащата ще може да храни бебето-честно казано това ме уби,освен това тя като кърмила-около три месеца-много се била намъчила-не ми обясни какво има предвид.Не знам всеки сам решава за собственото си дете-за мен кърменето е чудо,нещо несравнимо като общуване мужду мама и бебе,да оставим настрана другите предимства.Но докато се прави такава явна реклама на адаптетата като равностоен заместител на кърменето доста жени ще разсъждават като моята позната.
Мдааа – много е лесно да се заклеймяват майките които взимат решение да не кьрмят. НО истината е че никога не се знаят всичките фактори които допринасят до едно такова решение. Може би и ние знаем колко е полезно да се кьрми едно дете, но сьщо така знаем че хуманата няма да му навреди – не е най-полезната храна за детето но НЯМА да му навреди. И от тук и чувството за ненужна вина – и ние искаме най-доброто за децата си, но не всеки има вьзможност да кьрми.
Вероятно има нужда от по-добри закони за майчинство в САЩ… Много е хубаво като се сравняват двете страни и колко по-голям процент майки си кьрмят бебетата, но това е малко като сравняването на ябьлки с круши. Доколкото сьм запозната в Бьлгария може да вземеш до 2 години майчинство. В САЩ в най-добрия случай 6 седмици платено майчинство, а след това до 12 седмици не-платено. А който не е пробвал да кьрми и да работи и да цеди по 5 дни в седмицата може би не знае дали става вьпрос за желание.
Сьщо не става вьпрос за желание когато правиш мастит след мастит като моя много добра приятелка – след 4 поредни инфекции и аз бих се отказала и тогава мострата с хумана идва като добьр подарьк.
Или както се казва в една поговорка – недей да осьждаш някого преди да си изминал една миля в неговите обувки.
ХУБАВО е да се образоват младите майки за ползата от кьрменето. Но всеки има право сам да си вземе решението и не трябва да бьде одумван за това решение независимо дали сме сьгласни с него или не. И ДА – за някои е обидно когато се изтьква колко много е полезно, защото не че не искат а не са имали вьзможност да кьрмят. Може би това са 5% а може и да са повече…
Катя, чудесно, но посочи къде е частта със заклеймяването? За какво говориш? Или ти по принцип? Ако е по принцип – да, съгласна съм. Също както не е редно да се дават оценки и да се лепят етикети на майки, избрали да кърмят по-дълго (също често срещано, както у нас, така и у вас).
В САЩ не просто има нужда от по-добри закони – въпросите с майчинството при вас са решени – извинявай – ужасно.
Тук става въпрос точно за това, как една и съща информация, поднесена различно, звучи по съвсем нов начин. Това важи не само за кърмене, а е валидно за всякакви неща.
Другото, което засягам, е въпросът с мострите (в България заменено директно с дохранване в болницата, често без да се пита майката или да й се обяснят плюсове, минуси, други опции и т.н.), както и рутинна препоръка за дохранване след изписването почти при какъвто и да е проблем, отново без дискутиране на варианти. Това, мисля повечето ще се съгласят, не е редно.
Конкретно САЩ засегнах заради друго – от политкоректност, засегната в статията на Уайсингър (линка в края) до брутални реклами, които да се опитатда решат проблемите, отчасти резултат на тази политкоректност… Впрочем ето една интересна статия точно за твоята гледна точка, писана по повод на рекламите с бременни жени и реалната ситуация с кърмещите работещи майки в щатите. Аз съм съгласна с авторката. Надали такива кампании ще решат проблемите, когато има нужда от нова политика за майчинство (мое мнение). По-лесно е да сравня България с Норвегия, например, където майчинството е една година и имат най-силната политика за кърмене в света… но защо да сравнявам с ‘перфектния’ пример, когато и България и САЩ са страни с проблеми в това отношение, макар и породени от различни фактори?
Аз не съм човекът, който ще седне да съди някого заради решението му да не кърми или да дохранва. Това е личен избор, нерядко продиктуван и от други фактори. Аз давам както информация за по-добра организация на кърменето, така и информация за отбиване/дохранване, когато е нужно. Наша обща позната с теб преди време роди второто си дете. През втория месец започна да дохранва (и към края на третия отби), въпреки доброто наддаване и каза, че го прави, защото има притеснения за кърмата. Питах я, искаш ли да ти кажа някои неща, които могат да помогнат? Тогава излезе и истинският мотив – не, каза ми, не мисля, че това (кърменето) е за мен. Точка. Толкова по въпроса – в случая тя е взела информирано решение за това, не съм си позволила да се бъркам изобщо.
Но когато майката не взима информирано решение, просто защото предоставената й информация е некоректна, ако изобщо я има, когато при първи трудности се отказва, просто защото не знае, че има решение и няма кой да й обясни – а това, повярвай, тук е ежедневие и голям проблем – това вече е съвсем различно.
Ще си говорим повече по въпроса с теб в края на седмицата 🙂
*катепате е сестра ми.
*когато пуснах статията, помолих позната, която е кърмила много кратко време и двете си деца и се причислява сама в категория ‘некърмещи’ да погледне и да каже дали чувствата й са някак засегнати от написаното тук. Тя каза ‘не’. Вярвам й като коректив, защото никой не може напълно да разбере ситуацията на другия човек, ако не я е преживял.
Единственото, с което не съм съгласна е, че некърмилите майки нямат физически контакт с децата си. Това го прочетох в едно от мненията. Пълноценен физически и емоционален контакт може да се осъществи и без да си кърмила детето.
Аз лично ,съм на мнение че кърменето е най -добрия начин да храниш детето си ,но никога не съм нападала лично някой за това че не го е правил или е пожелал да спре да го прави,още повече че при много жени това става без тяхно желание – от липса на надежна информация и помощ. Мисля че това да изразиш позиция не означава да заклеймяваш инакомислещия.
Обаче много често ми се е налагало да се защитавам от нападки от сорта на „ти се вманиачаваш“,“не те ли е срам да кърмиш на обществени места“,“докога ще кърмиш това ДЕТЕ“(за по-големия ми син) и тн..Да не говорим за заплашителните съвети които получавам когато разберат ,че лекувам децата си само с хомеопатични лекарства и че съм решила да не ги ваксинирам.Същите подигравателни погледи и коментари срещам и когато разберат че не давам т.нар „джънк фуудс“,макар че никой не задължавам с моя начин на мислене.Имам чувството че с това да гледам и възпитавам децата си по по-различен от масовия за страната ни начин,карам другите да се чувстват неудобно и засягам отговорността им на родители без да ги нападам или критикувам.
Да аз мисля ,че здравето на децата ни трябва да е приоритет за всички и си струва да се лишим от времето си и някой наши навици в името на това. Всеки има право да взема решения за начина по който ще отглежда децата си,но и трябва да носи отговорност и за последствията от своя избор.
@Флор, да, пълноценен контакт може да се осъществи и без кърмене, но е абсолютен факт, че е в пъти по-лесно докато кърмиш.