Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

Advertisements

70 responses to “Асоциация на Анонимните Мръсници*

  1. Добър ден, казвам се Флор и не обичам да чистя. 😉
    И къде, все пак, е онази обувка?!

  2. Бу, аз имам една самотна обувка, но е 29-ти номер. Не можем да ги чифтосаме.
    И да добавя… защо, по дяволите, няма място за носените по веднъж дрехи, които не са за пране? И защо всички ги окачват на кошарата на бебето?

  3. Добър ден, казвам се Сийка и не обичам да чистя.
    Като свършиш с чистенето у вас, би ли прескочила към нас?

  4. Мдаа, и аз съм на това дередже. Хем още не работя, какво ще става после, не знам. А, после ще имам пари за жена, току виж 😉

  5. Бу, може ли такова нещо, ама не си признавай публично. Това е истински позор! МръсТници такива!
    Хубаво пишеш, много хубаво

  6. 😀 мен като ме хванат бесните, изблизвам къщата до блясък… и след това дудна на мъж ми къде ходи! отвратителна работа…

  7. Все едно аз съм го писала, БУ !

  8. Здравей Бу 🙂 И аз се опитвам да жонглирам с 1001 дейности, но имам много голяма подкрепа от съпруга ми – той мие чиниите и чисти с прахосмукачката, а аз готвя, пера и подреждам. 🙂 Не гладя. Струва ми се, че в днешно време, когато и жените, и мъжете ходят на работа, е жизненоважно мъжете да помагат на жените си вкъщи. Даже ми се струва абсурдно, че очакваш дъщеря ти да порасне, за да може и нея да я впрегнеш на работа, а мъжа ти да се разхожда, докато ти се трудиш вкъщи… Аз не бих го понесла. Притеснявам се, че има толкова много семейства, в които ситуацията е такава.
    Щом мъжът ти е поел задължението да чисти, а не го прави, значи той е, който не се е справил, а не ти. Не бива да се чувстваш гузна!! По-добре си вземете помощница, но без никакви угризения, ок?

  9. Аз всъщност не се чувствам особено гузна…освен когато майка ми дойде у дома и започне да цъка с език 🙂
    Правя, колкото мога, като гледам да се пазя и да не се преуморя 🙂
    Но е факт, че мъжете винаги смятат, че помагат много, когато това всъщност изобщо не се случва. Ако от упор питаш мъжа ми, той ще ти изброи толкова много неща, които (смята той) прави у дома, че аз ще изглеждам като абсолютна безделница…
    А веднъж след подобаващ скандал ‘Кой какво прави у дома’ седнах и написах списък с две графи – ‘Аз’ и ‘Ти’. Под моята графа имаше поне десетина неща, под неговата – ‘изхвърлих боклука’ и ‘изкъпах детето’ (като последното беше случайност, обикновено аз го правя, като се къпя). И така…това за дълго време го възпираше да коментира какво правя, а той какво. И още го плаша, че ще съставя такъв списък, като зачекне темата.
    Аз искам да помага, разбира се – но не искам това да става след инструкции. Не съм майка му, в крайна сметка, и той не е на 6, че да ги чака. Искам като види боклука, да се сети да го хвърли сам, като види чинии – да ги мие…а не аз да го подсещам и гоня като империалист.
    Но всяка крушка си има опашка – който види дома на свекърва ми, където мъжете лежат с вдигнати крака, а тя принася и отнася (‘Донеси ми чаша вода!’… ако съм аз, ще погледна на кръв и ще вресна ‘Вземи си сам!’, но тя не го прави), е ясна работата.
    С мен, разбира се, не минават такива неща – аз съм проклета коза и не бих се вкарала в такъв филм. Но си остава това, че пожеланието и вярата, че помага, нямат нищо общо с реалността…

  10. Здравейте, аз съм Доти!
    Аз също не обичам да чистя. Правя го с примирение и все по-натрапчиво усещане за неудовлетвореност.
    Съпругът ми и неговият брат, като деца са имали задължение за мръсните чинии, затова когато заживяхме заедно ми заяви, че ще пуска прахосмукачка (според него е достатъчно веднъж седмично), но не иска никога да мие чинии.
    списък 29.11.2007г.
    ТЯ:
    9-17:30 стандартен работен ден
    след 17:30 – пазаруване,
    прибиране и гушкане с малката,
    почистване на рибата, овкусяване и приготвяне на салата, както и гарнутура за рибата,
    гушкане,
    събиране мръсните дрехи (разбирайте пръснати из целия апартамент) и пускане на пералня,
    Хранене на детето (това е наистина трудно)
    Вечеря с 10-тина прекъсвания за гушкане
    Къпане на детето
    Обличане и приспиване
    Простиране
    Мръсните чинии ме гледат с укор. Не ме интересува. Ще ги измия утре, преди работа.
    Душ и за мене
    Домът ми не е чист и подреден, а аз съм уморена все едно съм излъскала цял дворец.
    ТОЙ:
    9-17:30 стандартен работен ден,
    след 17:30 – чудесно списание от Фотосинтезис,
    включване на скарата и изпичане на рибата,
    игра с малката,
    списанието още не е свършило,
    Вечеря (с лаптола на масата, защото шефа е на скайп и има 20-тина неща за обсъждане) съответно аз %-(
    Списанието (уви към края е)
    душ и сън!

  11. Здрасти, Бу 🙂 Поздравления за смелосста да ни сбереш с поста си под един „покрив“ всички, които не са от блестящите майки. Аз нямам против да чистя, мия чиниите, пера и гладя, стига след половин час все още да си личи, че е свършено нещо. И тъй като това не сеп олучава, аз също мрънкам. Чавето ми е на 1.3м и има невероятно желание да ми помага във всичко – да слага дрехите в пералнята, да ги вади със завидна бързина, да „носи“ с мене легена до простора, да ми подава дрехите, за да ги сложа там, после да ги дърпа и пак да ми ги подава, да ми спира и пуска прахосмукачката и пак, и пак, и пак, да ми отмъква прахосмукачката и да чисти и т.н., и т.н., и т.н … Слава Богу, мъжо помага и все пак …

  12. Със сина ми отдавна сме си наумили да пуснем сайт http://www.lostsocks.com 🙂 Като гледам, ще има много желаещи да чифтосваме я чорапи, я обувки 🙂
    Хайде сега да питам аз какво правите, ако списъкът на това, което мъжа върши вкъщи, е бая по-дълъг от вашия, независимо че работите на три-четвърт работен ден:
    а) хвалите се безсрамно и без мярка на всичките си приятелки, до степен никога да не ви вярват и да смятат, че само ги дразните
    б) срамувате се тайно, но иначе практикувате точка а
    в) като се приберете, минавате на инспекция и започвате познатото опяване – колко пъти да ти казвам, че дрехите се простират откъм опаковата страна
    Моят отговор е б – и нямам емотикончето с червените бузки да покажа колко се срамувам… понякога 🙂

  13. Добре, Хедра, да говорим делово: колко му искаш?

  14. И моя любим се дърпаше и не искаше жена, която да чисти. Един ден просто ги запознах 🙂

    Бу, много хубаво пишеш, не знаех 🙂
    Кажи сега, намерихте ли обувката?

  15. Не, така и не намерих обувката – два месеца по-късно. Яд ме е – прекрасни велурени обувки, балеринки, сладки. И да я намеря като се местим, ще й е малка вече…

  16. Здравейте, аз съм Яна и мразя да чистя!

    И като някой ми направи забележка най-безцеремонно му казвам: „Заповядай да изчистиш ти, щом ти пречи!“
    Мразя да мия чинии и съм заплашила мъжа си с развод ако не ми купи миална машина.
    Мразя да пера – важи същата заплаха като за миалната!
    Не ставам за готвачка – изгарям пукакнките, от ориза котйо съм направила всички получават жестоки кисилини, а печените картофи с месо са направо за боклука… За това мажът ми готви, миие и си пере бельото и чорапите сам (аз последното сам си е виновен, защото твърди, че може да ми се случи нещо лошо, ако се захвана с чорапите му)… Не че се натискам де! 🙂

    Но понякога, когато никой не ми енаредл какво да правя или просто съм на кеф се развихрям и дома ми светва! Обичам да пазарувам (разбирайте да харча пари) и като вляза в магазин за домашни потреби… ако не го изкупя целия няма да изляза! Тц-тц! Чак се изненадвам от себе си.

    Надявам се, като си заживеме двамата самички нещата поне малко да се попроменят и да започна да правя някои неща с удоволствие… наил все пак ще си е само нашата си къщичка! 🙂

  17. Когато се разведох, една приятелка ми каза: „Да не си погледнала вече българин. Не ти трябва пореден екземпляр от тия мързеливи, ориенталски нахлебници.“ Тя живее в Лондон. Съпругът й е българин и много й помага в домакинството. Понякога отива дори на работното й място, за да й помогне да свърши по-бързо. Така им остава време после да отидат някъде, да се позабавляват. И въпреки това тя казва: „Той много ми помага и аз съм му благодарна. Но ние, жените в България, имаме сгрешено мислене. Западноевропейският мъж няма чувството, че ти помага. Откакто се е родил, той е научен, възпитан, вродено му е, че домакинската работа е толкова негово задължение, колкото и твое. Той върши всичко, което и ти, не защото ти помага, а защото и двамата обитавате този апартамент, имате грижата за това домакинство, за тези деца, и двамата работите“.
    Тук мисля, че е права.
    И аз мразя да чистя. Но ако вкъщи е разхвърляно и мръсно, поредният българин, с когото живея, е двойно по-виновен от мен, защото аз, поне, веднъж седмично, въпреки нежелание, похващам.
    Та така, лошо са научени, Сега се опитвам да възпитам поне синовете си, но само малкият вдява. Ще видим. Поздрави 🙂

  18. Моля,помогнете да стана мръсница.Въпреки всичко което правя за да науча сина си на ред отива по дявола,помагайте защото някоя от вашите дъщери ще му бере грижата.

  19. Pingback: На тавана, в кошницата « Царството на Бу

  20. Ивонска БГ-мамма фенка

    Здравей, Бу! Аз най-безсрамно ползвам жена за чистене, готвене и гледане на детето. Не само не ме е срам, ами благодаря Богу горещо, че е създал условия и аз да оцелея в семейна среда!

  21. жените трябва да си знаят мястото, както и мъжете. тъпо е една домакиня да се оплаква, че трябва да домаккинства. много се еманципирахте. колко по-спокойно си беше преди, когато жените си знаеха задълженията, както и мъжете..

  22. Таткото, моля изброй поне три мъжки задължения, без работата (всички работим), които ти отнемат повече от 1 час.
    Аз също смятам, че мъжете не трябва да „помагат“ в поддържането на домакинството и гледането на детето. И двете са общи и двамата се грижат за тях. Това е.

  23. Таткото, моля изброй поне три мъжки задължения, без работата (всички работим), които ти отнемат повече от 1 час.
    Аз също смятам, че мъжете не трябва да „помагат“ в поддържането на домакинството и гледането на детето. И двете са общи и двамата се грижат за тях. Това е.

  24. Pingback: За домакинската работа и седенето в кухнята най-вече | Steve's blog

  25. Откакто прочетох тази статия все по-малко ми се чисти.
    Аз и без това не обичам много-много. Но пък обичам да ми е чисто.
    Мога да дам един такъв съвет от личен опит. Когато чистя, аз си пускам любима музика. Съчетавам чистенето, което не харесвам с танцуването, което обожавам. Така някак везните се накланят към приятното. Е, поне към не толкова неприятното. За себе си съм установила, че който и да е албум на U2 ми действа страхотно – идват ми сили и успявам да изчистя без да ме залеят гадни мисли и да ме завладее женски гняв и негодувание.

  26. „жените трябва да си знаят мястото, както и мъжете. тъпо е една домакиня да се оплаква, че трябва да домаккинства. много се еманципирахте. колко по-спокойно си беше преди, когато жените си знаеха задълженията, както и мъжете..“

    Да бе да. Мястото. Като извадят точилките и да знаеш как бързо се научава… Мястото де… 😦 Не, че после пак не е разхвърляно, но поне се разбра, че се дължало на тайно дамско сдружение с идеална цел, което би трябвало да е някаква утеха.

  27. Здравейте, казвам се Елена и мразя да чистя!
    Бу, благодаря ти, толкова добре си ме/се описала!
    Жалко за обувката обаче…

  28. аз се включвам да отговоря на питането на Хедра: Опция 2 🙂
    Обаче да ви кажа, че много добре разбирам и другата страна. Трябва да ви кажа, че е много неприятно мъжа ми да ми напомня непрекъснато, че трябва да помагам в чистенето, да си подреждам дрехите, че и аз съм била живеела в тази къща и т.н.
    Ама пък Бу, и тебе те разбирам, аз също не обичам да чистя…

  29. Здравейте, казвам се Мишон и не обичам да чистя.
    Бу, много хубаво си го написала.
    И все пак трябва да кажа, че мъжа ми ми помага. Иначе щяхме да сме потънали в червеи.

  30. Здравейте, казвам се Ели и не обичам да чистя

    Освен когато съм бясна- тогава „Да яхна метлата“ придобива тривиален смисъл.

    Бу, поздрави за чудесния блог, знаех си че трябва по-рано да го обходя.

  31. Интерсено защо, като и аз готя добре, мъжо не вземе да раздига поне.
    Обичам да пускам пералня и да гладя, но никой не ми бърше прахта по мебелите(вече пиша отгоре С+К=LOVE)
    Прозорците майка ми ги изми, когато се нанесохме в новия апартамент.
    И бебето като е кисело пак аз го държа, защото на Човека ми му изтръпват ръцете, а зеленчуците ми, вместо задушени, стават запърженоизгорели.

  32. ГОТВЯ имах предвит с това ГОТЯ

  33. Здравейте!
    Казвам се Костадин и не мразя да чистя. Често прахосмуча, боклука почти винаги аз го изхвърлям, миех чиниите преди да купим миялна машина, къпя малката,когато ми позволят, мия банята (чат-пат)… и изобщо гледам да помагам, когато е възможно. Но със сигурност не мога да подреждам и да мия подовете, да пера (пералнята ни е като космичски кораб) и да гладя (само в извънредни случаи мога да си изгладя риза за около 30 минути). Просто не става. Явно толкова мога.

    Уважаеми мами, които мразите да чистите, не допускате ли, че мъжете ви искат да помагат, но просто толкова могат?

    Като казвам, че не мразя да чистя, това не означава, че обичам. (Всъщност обичам да готвя, но това не се случва често.) Просто нямам нищо против да го правя, защото разбирам напълно колко е важно да си помагаме вкъщи. Обичам семейството си, дома си, живота си, затова изобщо не ми пречи да се размърдам за половин-един час. Пък и това е нищожна жертва в сравнение с жертвите, които прави жена ми, по време на Шампионската лига, формула 1 и мачовете на Тотнъм.

    Не се хвалете, че вдигате скандали на мъжете си – от това нищо добро няма да излезе. В смисъл вдигайте си сканадалите, но не се хвалете… Унизително е.
    Идеята за списъка е доста странна. Вие какво, състезавате ли се? Или още не вярвате, че това е вашият живот и така ще е ЗАВИНАГИ? Оставам с впечатление, че гледате да не се минете, а това обикновно е признак, че вече сте се минали…

  34. Уважаеми тати, а ти защо мислиш, че щом не обичаме да чистим задължително и държим мъжете ни да поемат нещата, които не ни се вършат?!

    Просто като ме примързи, сядам и толкова… Чиниите могат да почакат, както и прахосмукачката, пода, мивката, банята и т.н. А мъжът ми прави каквото може, още повече че има неща които за нищо на света не бих му поверила, най-малкото защото после след него трябва пак да го направя, тъй че полза никаква…

    Това си е моя начин… А наш тати помага повече отколкото някога съм си представяла, че някой ще ми помага с домакинството… Пък и обича да готви… Допълваме се идеално! 🙂

  35. Здравейте 🙂 Казвам се Дияна и мразя да чистя/мия/готвя.

    Обаче го правя. Щото няма кой друг. Мъжа ми не иска (не „не може“) да барне нищо, щото нали знаете… женска работа било… Постарала се е майка му да го научи на нищо, а аз съм още на урок номер едно „Мръсните дрехи в коша за пране“.

    Господин Костадин, не „просто толкова могат“, а „толкова искат да могат“.
    А за минаването , минала съм се я. Ама лИбоФ, какво да правиш. Сляпа пущината 🙂

  36. Оу, Костадин, недей…
    Превеждах една статия преди 4 години (скоро ще я пусна, много забавна е). След нея седнах и си направих списък ‘аз правя, той прави’ – не за домакинството, а за грижите около бебето.
    Наскоро го изрових – минали са 4 години. Чета и не вярвам на очите си, аз очевидно съм всесилна и всемогъща, щом мога да правя толкова много неща.

    И не, не мисля, че ‘толкова могат’. В генералния случай мъжете могат не по-малко. Да, може би няма да го свършат по нашите педантични изисквания, но могат, все пак. Но е по-лесно да се ослушаш. Ще поседи работата, ще поседи, пък все някой ще се изнерви и ще я свърши…

    (И ако бях на мястото на жена ти, щях да напиша инструкции за пералнята :mrgreen: но такава съм аз, гадина)

    Но ако честно, чудесно е, че се стараеш да взимаш равно участие в домакинството. Участие – не помощ. Помощ е, когато си малък и помагаш на майка си. Когато живееш на равни начала с някого, вече се превръща в участие 😀

  37. Бу, страхотна статия, поздравления!! Много ме забавлява, но всъщност виждам живота си след четири години по що годе същият начин (само дето моя, майка му го е научила да си подрежда гардероба, поне). Не, не казвам, че мъжа ми не ми помага, но и той както всички (почти) мисли, че това е женска работа и трябва да го ръчкам постоянно. Когато аз му намекна за мъжката – си прави углушки от сорта – „Да, разбира се, ще го направя напролет..“ и така вече втора мина.. докато не започна аз, а пък той от зор-заман довърши. Или пък, в своя защита, започва да изброява неща от преди година, когато правихме едногодишният ремонт (т.е правиха го майстори), а аз гледах да почивам, щото бях вече бременна.
    Иначе това за списъка, кой какво прави за къщата и детето – не се съгласи да го правим, щото се замисили и предугади резултата. Поне ми купи миална и сушилна. Даже миалната си е негово задължение (едно от малкото, които скоро пое).
    Напълно съм съгласна с теб, че не става дума за Помощ, а за Участие.

  38. Следи от сълзи

    Ех, ама и аз съм една мръстница…дори в категория „даже посредствена домакиня“ не съм…
    НЕ правя нищо от задълженията с желание…А понякога мързела ми надделява и нищо не правя…

  39. И аз съм от необичащите чистенето… В последните 3 1/2 години от живота си се замислям какъв е смисълът, защото чистя, и само след 1/2 час вече е кочина… Благодарение на най-голямото ми дете (на 34г вече), или на първородната ми щерка, вече на 3 1/2г. Прахосмукачката се пуска на 3 дена някъде, обаче само час след това на пода се изсипва или торба с играчки, или някакви части и джундурии на таткото и пак става мазало. Прането поне не ми е проблем, зареждам, пускам и простирам… Е, гладех когато малката беше бебе, после всичко стана при нужда, когато има нужда да е изгладена някоя дреха гладя, иначе не. Сега пак почвам да гладя, заради новото бебе. И пак таткото ми излиза с темата за „мъжки“ и „женски“ задължения. Той работел на смени, поддържал колата и май почти нищо друго… Е пали печката от време на време когато си е вкъщи. Но за готвене, миене на чинии или чистене не го търси. След работа сяда на компютъра и забрави за него. Но определено това е последица от възпитанието което е получил. Моите момичета поне надявам се да си отстояват правата. Сега съм предявила претенции за миялна машина, но да видим дали ще ме огрее. Е – олекна ми, и без това ме чака чистене в стаята, за пореден ден.
    Бу – благодаря ти, ти вдъхваш увереност на много жени, че не са сами, и че могат да се справят. 🙂

  40. Здравейте!
    Аз съм Годзила и мразя да чистя!

  41. Здрасти! Единственото, което обичам да правя е миенето на чинии, а мъжо купи нова миялна (старата се скапа) и сега прсто мързелувам. А много обичам да ми е чисто и подредено, но колкото и да се мъча – не става. Асъпружеското тяло е още по-зле. „Участва“ човека, но и след него е като и след мен – все едно не е чистено… Още съм в майчинство, но не мисля, че въпроса тук е във свободното време. Наистина просто някои го умеят, а други – не. Добре, че има агенции, които предлагат жени за тази работа…

  42. маграт 1еснова

    О, Бу
    Единственото , което правя с удоволствие е да си мия косата рано сутрин и да наблюдавам цъфналите майски дръвчета 🙂 Благодаря, че те има………
    Вчера, с бодра крачка и песен на уста в слънчевия пролетен ден, станах рано и заминах на разходка с бебето, мъжо и кученцата, дори за миг нямах колебание – чистене или разходка, нищо, че ако бях героиня от приказката „Сливи за смет“ най-малко 2 касетки сливки щях да получа. После отидох при етърва ми, да си взема детето и какво да видя – тя с анцуг лъска ли лъска прозорците, а къщата чистаааа та чак заслепва, но……..никъде няма метната книга или списание, децата незнайно къде се забавляват сами, а декорацията не дома е студено – изкуствено , пластмасова……..Ами предпочитам моя си дом, където отвсякъде преливат играчки , листи, снимки и усмивки. Мръсните плочки в банята и праха по лавиците винаги ще си е там, непроменени. И на ме не ми доставя удоволствие да ги лъскам, предпочитам смеха с децата, разходката в гората, хубавата книга или блещенето пред компа :)))) Пък има толкова хора, които си търсят работа, защо да ги лишаваме от доходи

  43. Лейди Спаска

    Здрасти! приемате ли една Ламя МръсТница към вашата скромна дружинка?

  44. От всичко най-мразя да чистя банята.Готвя колкото да не умрем от глад,но затова пък всеки ден.При положение,че цялата къща плаче за ремонт кажете как се поддържа?А да не забравя имам и котарак,чистя и на него,ходя и на работа.Спокойна съм като знам че не съм сама!

  45. Здравей Бу,
    Благодаря за страхотната статия!!! Казвам се Иванка и нямам време да чистя и готвя. Вечер съм вкъщи най-рано към 18.00, най-много да наДробя една салата, затова използвам жена, която ми помага, а аз се срещам с моята малка тригодишна красавица или спортувам.

    Очаквам с нетърпение следващата ти статия! 🙂

  46. Страхотна статия! Вкъщи се готви нещо набързо и вечер, колкото да не караме само на салата и суха храна, а чистенето е 1 път седмично, пак отгоре-отдолу. Добре че половинката ми не дели домашната работа на мъжка и женска, и с удоволствие помага във всичко. Но ако имаше откъде да намеря някой да прахосмучи и мие банята веднъж в седмицата, щеше да е чудесно!

  47. Благодаря, Бу, че те има!

  48. Здравейте! Аз се казвам jas.min и не обичам да чистя (:изчервяване:)
    По-големият проблем е, че обичам да ми е чисто и подредено, а когато не е, се изнервям и самоупреквам. А пустото ми честолюбие не позволява да приема помощ от майка/свекърва или да наема жена за целта. НО в изблици на нервност „си го изкарвам“ на домакинството (и мен един концерт на U2 ме зарежда с пауър и енерджи 😉
    Мъжото майка му го беше научила да помага (в тяхното семейство, колкото и да не си го признават жените, мъжете имат водеща роля в домакинството!). Ама аз нали съм тъпо и упорито, рано-рано го развалих в това отношение и сега с носталгия си спомням едно време в началото на съвместното ни съжителство как се впускаше…
    Та сега съм сама на бойното поле! Грешка! Не съм сама – много сме, както личи по многобройните коментари! 🙂

    P.S. Бу, поредната прекрасна статия! О-ЩЕ! О-ЩЕ! О-ЩЕ!

  49. На Бу и другите мръсници: макар и да искате, не звучите оригинално, нито пък убедително. Безсилието ви да се справите с женските задължения не ви прави по-чаровни. В надпреварата да покажете коя е по-голяма непукистка лъсват тъжните ви копнеещи за разбиране и внимание лица със спечен грим и зле прикрити бръчки. Сори, милички такъв е животът – искате или не, вас ви чакат мръсните бани, загорелите тенджери и ревналите деца. И ето че ще дойдат по някоя депресия, по някой развод, съответно по-дълбока депресия и онова примамливо шишенце хапчета, с което добрият чичо доктор обещава да реши проблемите. И чашката, която от „само една за настроение“ ще се превърне в спътник до гроб. И от време на време ще отваряте старите албуми с “Мишо, който беше толкова готин” и “Андрей, дето се ожени за оная змия Катето”… хайде вземайте хапчетата и може би насън ще сте пак млади, красиви и безгрижни, а мръсните бани и готвенето ще ги прави добрата любяща мама/баба.

  50. Oх, завалиите ние. Може би е най-правилно да престанем да се правим на много важни и да се гръмнем овреме, да си спестим мъките :mrgreen:
    Евалата на жената, която те търпи, Сиймор.

  51. @ Seymour
    Ах милите ние! Толкова сме некадърни, че с едни прости домакински задължения не можем да се справим… Добре че има мъже, че иначе не знам… Толкова сме слаби, безсилни, беззащитни и жалки… Да ти се дореве чак!!!

    Предполагам, обаче че описваш собствената си жена в коментара си… Ама с такъв като теб не се учудвам, че е стигнала до там!

  52. Здравейте
    Аз се казвам Явор и не обичам да чистя. Но не е това проблема, който те депресира.
    Да, Тя също не обича да чисти. Кой ли обича? Проблема, е, че на мен не ми пука ако е разхвърляно. Не ме дразни. И, съответно, нямам стимул да чистя – така и така не обичам да го правя.
    Докато Тя… и Тя не обича. Но пък е възпитана да чисти. Дразни се ако има малко прах тук-там. Дразни се, ако не е подредено. Така и е вменила майка и. И чисти, какво да прави. И се дразни, и мърмори, че аз не чистя.
    Да, не е честно да се скатавам. Но не е честно и да ме ръчка да бърша, като има някакви съвсем минимални количества прах.
    Оф, няма правилен отговор.

  53. Здравейти!
    Казвам се Гинка и хич ама изобще ни ми съ чисти. И хич, ама изобщо ни ми съ готви. Ама Колю обича да му са чисти дреити и обича да яде готфено и ми изби два зъба, та сега чистъ и готвъ, а езика ми все си навира там, дет ми беа зъбити. Тъй то.

  54. Здравей Гинка .

    Решението на проблема ти е в оставянето на Колю без прислуга. И може би в момента, в който Колю осъзнае, че ръцете са му от кашкавал, а умът му не стига, за да съумее да си завърже връзките на обувките… Ще поиска да се научи да чисти, та следващият път като остане сам, да не умре от собствената си немощ… И тъй то. А?

  55. И у нас изчезна една обувка… Така и не се намери.
    Гледам – листата на цветята прашни, паднали листа… Ще се занимавам друг път.
    Изкуственият сняг на прозореца все пак махнах преди март…
    Спъваме се в зимни и по-леки обувки – няма да ги прибирам, рано е още. Може и сняг да завали…
    Децата вече редовно правят забележка, че на компютъра има прах… Какво пък чак толкова – като виждат че има, да го избършат!

  56. Desi-vihrogonche

    Бу, моля те, добави онази статия, която обеща!
    Или ако вече си я добавила, кажи къде е, моля те!
    Става дума за това:
    „Превеждах една статия преди 4 години (скоро ще я пусна, много забавна е). След нея седнах и си направих списък ‘аз правя, той прави’ – не за домакинството, а за грижите около бебето. Наскоро го изрових – минали са 4 години. Чета и не вярвам на очите си, аз очевидно съм всесилна и всемогъща, щом мога да правя толкова много неща.“
    Благодаря ти предварително!!!

  57. Здравейте, казвам се Елена и мразя да чистя!
    Все още нямаме дете, а чистенето се случва в моменти на настроение и след спиране на интернета… 🙂
    Бу, много ми харесваш със своята откровеност, талант и време да пишеш.

  58. Ехей, Таня, разбра ли? От нормалните си – никоя жена не обича да чисти. Но пък и това, не е нещо, за което трябва да се използва думата „обичам“. А за обувката – ми да, купи си други. Какво по-успокояващо от нова придобивка по наш избор.

  59. Ама, Бу, да знаеш, името на рубриката заблуждава. Мислех, че става дума за друго.

  60. Попаднах тук случайно и известно време се въздържах да направя коментар, но мисля, че откровеният тон е полезен за всички. При мен има някои разлики от повечето тук, но и някои прилики, ще оставя на вас да прецените мнението ми.
    Аз – нямам все още деца и – учудващо обичам да чистя. Действа ми релаксиращо, не се шегувам! Причината е в усещането да вземеш нещо измърсено и да го направиш да блсне(е, доколкото е възможно де;) Не ми е вродено или нещо от сорта – да не се заблудите..Някъде към след пубертета, прекаран из общежития ми се зароди.
    Останалото, с което се чувствам близка до вас – са ангажиментите ми. Последните ми няколко години са ангажирани с възрастен, не особено здрав и силно проблематичен родител. Разбирам ви и за недоспиванията, и за преумората, редуващи се с отчаяние.. Свободното ми време не само не достига да почистя така, както ми е приятно, а дори бих казала, че живота ми е станал на конвейр ..само работа. Естествено, ходя и на раобта, не особено лека при това.
    Това, което ми остана като усещане от вашите коментари, съжалявам, че ще го кажа в този текст, е че положението ви е някак унизително. Нямате болен или неспособен да ви помогне човек до себе си – напротив – имате млади и здрави мъже. И какво – водите някакви унизителни и пълни с техни шикалкавения пазарлъци кой какво и докъде можел??? За награда, че сте майки, работнички и домакини? Или … сте новите прахосмукачки на Делонги, чистите, перете, гледате деца, говорите чужди езици и имате висше …Изумително ми е как някой не проумява как действително не сте машинки и не може да насмогнете. Когато един човек не стои достатъчно близо до работата, той не я и оценя, затова мъжете ви не се съгласяват за чистачка …

  61. Вечерница

    Здравейте,
    аз съм Кати и се включвам в групата на МръсТниците
    При мен всичко е х3 – чорапчета, обущета, играчки.
    Имам един голям кош, в който съхранявам (само от носталгични чувства) загубените половинки. Някой ден (след 10 години) може и да открия намерените.
    Понякога ми е весело, понякога ми е тъжно, че съм МръсТница.
    Но успях да науча м-р Вечкин да чисти и дори да готви.
    Хак ми е!
    Сега и да искам да чистя – не мога да се вредя от него.

  62. Здравейте. аз съм Петя и се присъединявам към вас.При мен децата са две с малка разлика и си прекарвам чудесно.Едното е на 1 г и шест месеца а др. на четири и половина.дрехите се намират из цялата къща,търся по час за да намеря дадена дреха иначе са изпрани и изгладени,само че децата се обличат по половин час сутрин и ги вадят от гардеробите,носят ги по стаите и така.трябва да им готвя всеки ден и за чистене не ми остава време,а и не умирам от желание .мъжа ми на работа а аз изкукуригвам цял ден .бабите и те работят и тъпчем по играчки и царевични прачици но на никой не му прави впечатление вече.е така ще е ощте поне две години.а да не говорим за чорапите поне десет чифта си нямат другарчета а тези които си имат са обути на някоя кукла или мечок.добре че мивката ми е дълбока.Е това е трябва да ни е весело няма начиндецата да са добре другото когато ни е кеф.

  63. Здравейте, казвам се Теодора и не ми пречи да чистя.
    Не ми пречи и да не чистя. Отдавна съм изказала идеята, че на който каквото му пречи – да взима мерки.
    Пречи ми само когато ми мрънкат. Злобно е и несправедливо, защото той чисти веднъж месечно и обикновено му се струва, че го прави всеки ден.

  64. Здравейте!
    Казвам се Роси и съм от отбора на мръсТниците. И хич, ама хич не обичам да чистя, обаче не ми и пука вече. На който му е мръсно и неподредено, да си запретва ръкавите и да си го направи подредено и чисто. И все пак, това че не обичам, не значи че не го правя. Но не и всеки ден, а един път седмично по-основно, като ги впрягам двамата ми мъже у дома да помагат. Чак тогава излизания с приятели за по бира (за таткото) или пък разходка с приятелката (за сина).
    Стаята на сина отдавна не я пипам, все пак е на 17г и е редно сам да си я оправя. До преди няколко месеца беше кочина там, но откакто е с приятелката си (това момиче има невероятно въздействие спрямо него) започна да си чисти, да си подрежда и изобщо стаята свети. Питах го каква е причината за тази промяна към по-добро, в отговор получих, че не искал да се излага пред девойката, като идва у дома. Аааа, аз като разправях преди, все му беше тая, ама сега му дойде акъла на място.
    И таткото е що-годе подреден, поне не разхвърля особено. Изхвърля боклука, помага в прахосмукането, пералнята пуска(то пък щото много трудно да натиснеш 3 бутона), мда…и чиниите мие…вече. Отне ми близо 15години да го науча, но се пак се научи. Та така…

  65. Pingback: Финални метри « Царството на Бу

  66. Бу, това го бях пропуснала, много е добро 🙂
    Искрено се надявам, че не си преувеличила и се чувствам силно успокоена, че не съм единствената членка на тази Асоциация.
    Вие в крайна сметка наехте ли жена? Ние водихме аналогичен разговор тука миналата седмица. Огледах се и установих, че явно не успявам да се справя, а като тръгна на работа другия месец, съвсем ще се закучат нещата. А и аз искам да ми е чистичко и подреденичко.

  67. Още не сме наели за постоянно, уви, криза е. Но сега, примерно, виках за прозорците. Рахат.

  68. Здравейте!

    Казвам се Надя и бих обичала да чистя, готвя, пера и гладя, подреждам, и бърша прах, да готвя и мия чинии; да не говорим, че с огромно удоволствие бих се грижа за цветя, домашни любимци и гости… всъщност с удоволствие бих измила и колата… в свободното си време. Но такова просто няма. Детето яде 4 пъти на ден, което е около 2 часа занимание на ден и то ако всичко върви добре. Готвенето за детето е средно два пъти на ден, забъркването на каши, няма да го броим за готвене; та готвенето за детето е около 2 часа. Сменянето на памперса е около 10 минути, което по шест прави 1 час на ден, особено ако се заинати и започне да се тръшка, че иска да си тича гол около масичката в хола. Неизбежното пране е поне 1 час на ден. Приспиването е два пъти по 30 минути, което прави поне 1 час на ден, защото често се случва да не може да спи добре… Къпането, заучаването на личната хигиена вкл. миенето на зъбките е поне 1 час на ден. Станаха много бързо 8 часа. Абсолютният минимум на ден. Пълен работен ден. И това е ако имам много, много голям късмет всичко да е наред. Не говоря за излизане до детската площадка, занимания, игра,пазар, подреждане, гладене…

    Но детето повръща след като се е наяло, трябва пак да се прави ядене и цялата церемония по храненето, да не говорим за преобличането и допълнителното пране. Изсипва си чашата с вода на корема, а не в устата и пак трябва да се преоблича, барабар с чорапите. Буди се на половин час след като е заспало и приспиването не е 2 пъти, ами 6-7 пъти на ден… и накрая е станало време тати да се прибира от работа, а къщата е нагоре с краката, вечерята не съществува, детето търчи голо около масата в хола…

    Всъщност съм имала пълен работен ден, въпреки, че си „стоя“ вкъщи. Защо да се очаква от мен, че ще успея да свърша и домакинската работа? Много често си задавам този въпрос и отговорът май е: защото явно наистина обичам домакинската работа и гледам да си запълня всяка свободна минута с нея. Дори не пускам миялката за съдове, а се напъвам да ги измия на ръка, не за икономия, а защото смятам, че измитите на ръка съдове са добро за семейството – изплаквам с много вода и избягвам химиите на препаратите за миялки!!! Явно обичам да мия съдове… Може би тук е подходящо да кажа, че може би нещо не ми е наред. А може би искам най-доброто за семейството и правя компромис… със себе си. Въпросът е – докога това е възможно?

    Миналата седмица го разбрах.

    Детето беше болно, с много висока температура, повръщане, потене, неспане, неядене, реване без причина с часове, носене на ръце по цял ден.
    На петия ден беше вече, горе-долу здрав, беше останало само реването без причина и желанието за носене на ръце. Но имаше и камара от немити чинии, нищо за ядене, препълнен кош за пране, гръм и мълнии в цялата къща. А таткото си беше вкъщи. Бяхме го оставили да се понаспи в съботния ден, защото той наистина много работи, стана и си направи закуска, която си сложи да яде на масата. (Не си спомням нито кога за последно съм закусвала на масата, нито кога за последно съм се понаспивала в събота…) Аз започнах с чиниите, нищо не може да се прави с претъпкана от боклуци кухня. Малкият се лепна за мен само след 10 минути и искаше да му обърна внимание. Не му обърнах внимание и се започна реването. След около 20 минути рев, мъникът вече трепереше, но аз не му обърнах внимание. Татито, ми направи забележка, че детето ме искало, а на мен още повече ми причерня от това. И така. Аз мия чиниите, детето реве та се къса, а таткото ми прави забележка да обърна внимание… идваше ми викам, но само продължих да си мия чиниите, за нищо друго нямах енергия. Доста време мина, стори ми се като няколко часа, но таткото взе детето, гушна го и го разсея с нещо. На малкия му мина. Значи, не става въпрос за мен. Детето просто иска внимание и аз не съм незаменима. Поне не в случая. Но на татито му трябваше един час рев, за да направи нещо. Без да го наредя, без да кажа нито дума.

    Та докога е възможно? Отговорът е – докато е възможно. Обикновено, в подобна ситуация просто бих гушнала и разсеяла мъника, но тоя ден просто не можех.

    Кога имаш сила да промениш нещата – когато вече нямаш друг избор.

    Кои неща – например тези, че мъжът до теб е над домакинската работа…

  69. Pingback: 7+4 скрити ползи от това да имаш деца « Царството на Бу

  70. Pingback: Iron-ично « Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s